Въпроси & Отговори
получени от участниците в Абонамент Когиталност
Има ли значение положението на тялото при правене на медитация?
Положението няма значение, стига да не заспиваме. Заспиването означава, че не желаем да приемем подадената към нас информация. Дори по-скоро – желаем да се изключим от тази информация.
Нормално ли е по време на медитация да се задушавам, а след това да ми премалява на моменти? Може ли да прекалявам със звуците за изцеление?
Принципът, по който холограмата “тяло” реагира, е еднакъв и в двата случая, поради което сме оединили въпроса на едно място.
Когато човек има съпротиви (филтри, които не позволяват промяна – нагласа към новата честотна вибрация), то е нормално тялото да реагира по съответния начин. Редно е в този момент да си припомняме мотото “Най-големите проблеми са най-големи възможности” или “Там, където е най-трудно, получаваме най-голямо удоволствие“.
Принципът, който сме посочили в самообучението, се състои от 3 стъпки:
1. избор на дадена идея
2. реализация на тази идея – там тялото се съпротивлява и иска да ни върне в старото състояние
3. реализиране и привикване – превръщане на пожеланото в навик – неотменна част от нова филтрация.
Достигнали до това състояние, е нормално и редно да се обърнем отново към т.1 – нов избор – ново непознато нещо, което да усвоим. Целият процес от 3 точки се нарича Живот. Обикновено ние се спираме до т.2, когато сме големи. Защото смятаме, че знаем/ можем вече нещо, но в същото време нямаме сигурността, че ще достигнем т.3.
Но ако се замислите, докато сме малки, тъй като нямаме съпротиви, и най-трудното нещо е игра, с която се забавляваме. Затова е добре да приемаме всяко ново предизвикателство като играта, която желаем да научим.
Как да си правим утвърждения? Имате ли списък с такива?
Примери за позитивни утвърждения (как да обърнем негативните нагласи в желани):
Нямам работа – Имам работа, вече я изследвам с интерес и я правя с удоволствие.
Няма проблем – Виждам възможности навсякъде.
Не мога – Аз съм източник и притежавам целия Потенциал. Нужно е старание, за да го открия.
и т.н. …. – идеята тук е сами да потърсим онова утвърждение, което най-много ни допада. Пример: Утвърждението, което ивомир си повтаря вече 10 години, е:
Благодаря за любовта и мъдростта на водата, светлината, когиталността.
Всеки сам намира собствените си индивидуални и уникални утвърждения. Чуждите не трептят по начина, по който да ни вдъхновяват за разгръщане на собствения ни потенциал до безкрайните възможности на Източника, който сме.
Забележка: Идеята е не просто да повтаряме утвържденията, а да се видим като човекът, който вече ги преживява. Във вашия случай – да се видите като човека, който вече работи на работното място и е щастлив и усмихнат, доволен от това.
Какво е безводен режим и как да го прилагам?
Ето схемата, по която е добре да се прилага безводният режим: http://kogitalnost.com/waterless/
Ето и резултати от още по-“самопритискащия” вариант (сух пост): https://magazin.kogitalnost.com/10-дни-сух-пост/
Как да се защитим от влиянието на другите?
Най-добрата защита е да нямаш никакви защити. Тогава си целият потенциал и само ти твориш всичко, което е около теб. Всяка защита ограничава потенциала. И тогава всички са повече от твоето ограничение. Въпрос на посока и фокус.
Мисля, че другите тук са по-добре от мен и се чувствам зле от това. Какво да правя?
Всички се учим едновременно и един от друг. Някои са добри и имат опит в едно, други са добри в – друго. Разликата е единствено в правенето, глаголенето. Когато сме готови да правим и да се отдаваме в една посока, резултатите винаги са налични!
Наблюдение на табелките в живота
ВЪПРОС:
В деня на празника Богородица решихме да минем през църквата ,ненадеино една на възраст жена в черно ме пита: “Гори ли ми свещичката”, аз и отговарям: „Да”. След което през сълзи на очи ми разказва за загубата на своят син преди 4 месица…Търся думи, за да я утеша (много съм изчела за това), но се чуствам безсилна пред голямата болка. След по-малко от час, ставайки от едно кафене, една ръка ме хваща и виждам учителка позната. От много години не сме се виждали и на втората дума ми споделя „Дъщеря ми почина”. Само виждам едно лице, изпито от тъга и падащи сълзи… Не разбирах какво става, каква е тази „случайност”, как мога да помогна, какво да кажа. Липсата да прегърнеш “заминалия” си човек е огромна.Казах й само “Пожелай среща в съня си със своита дъщеря”. Сега се питам тези случки, табелки какво искат да ми кажат.
ОТГОВОР:
Онова, което оставяме след себе си, са децата. Ако имаме 2 табелки как онова, което оставяме след себе си, умира, не е ли редно да се замислим какво оставих или какво оставям след себе си? Темата не е за смъртта, а за Творенията, оставени от нас за Всичко, което Е. И тъй като говорим за Всичко, което Е, се намесва темата за безкрайността на изборите и преживяванията (илюзия за смърт). Всъщност ти сама си задаваш въпроса “Какво е туй, което след мен не ще угасне?” Когато си готова с отговора на този въпрос или си задала самия въпрос на себе си, всички подобни табелки ще изчезнат.
Когато си тръгваме от избраната паралелна реалност, е добре да можем да кажем “И ние сме дали нещо на света”. Само тогава животът ни има смисъл.
И не е въпросът да се жалваме, че не сме направили нищо, а да търсим и да задаваме въпроси какво да правим Сега. ивомир си е задал този въпрос на 42 и чак тогава е почнал да търси начини на твори. Дотогава дори “сътворените” му деца са си отишли (това е описаното в Бялата книга, за която Нели говори по-горе). Няма никакво значение колко грешки ще правим, защото “грешката е грешка, само ако не е поправена – оправените грешки са стъпала към разгръщането до безкрайността на Потенциала”.
Добре е да не чакаме ножа да опре до кокала (грешките да станат твърде болезнени), за да тръгнем да се разгръщаме.
Идеята е да се самопредизвикаме, като направим категоричния избор: Творци или Жертви (междинно положение няма).
Желаеш да зададеш и своя въпрос?
Пиши на имейл abonament@kogitalnost.com
