Медитация: За съизмерими с вечността

Преживяване на вечността в ЕдинЕние на Всичко, което Е!

Спомнете си детето, което сте, за да навлезете като на игра в това познание, да се насладите и слеете с Безкрайното.
Вижте себе си сега като прозрачен кристал. Кристал, плуващ в пространството, който се носи между звездите и излъчва блестяща светлина, тръгваща от центъра на кристала. Светлината се излъчва в пространството и осветява планетите и телата, покрай които преминава. Спирате на място, за да усетите състоянието на пълен покой. Всички звезди и обекти започват да се движат към вас. Мислено се преместете на която и да е друга звезда, обект или планета. Отново всички останали се движат към вас. Сега се пренесете пак на друго място. И отново всичко се движи към вас. Всеки елемент е център към който се придвижват останалите. Сега усетете съдържанието като вибрация – на всяка планета, на всеки обект… Всеки обект е кристал, разтеглил времето и пространството по своя начин времето. Всеки и всичко вижда и усеща себе си като център, към който останалите се приближават и стремят. Цялото се вижда и усеща от всяка индивидуална перспектива на всеки уникален елемент. Кристалът, който сте, е целият в ъгли, стени и ръбове, които пречупват светлината в безкрайни многоцветни преливащи нюанси. Кристалите, придвижващи се към самият вас са същата игра от светлина. Приближават, а енергията и вълните на трептене се усещат и изпълват вакуума с вдъхновение. Отваряте сърцевината на вашия кристал, за да приемете трепета на тази светлина от вдъхновение, безкрайност и Любов. Разкривате, разгръщате и себе си напълно, защото сте в приемането на Безкрайна сила. Разгърнати, разкрити и погълнати, разливате се в таз безкрайност, погълнали съизмеримото със Вечността. Отворени, приемащи безкрайност, сте свързани със необятността, попили и потънали във Любовта. Отдадени приемате, приели сте отдадени, безкрайно сте ограничени, ограничени във безкрайността. Разгръщате широко своето приемане за да погълнете вибрацията на Любов от светлината на кристалите, разгърнати, поглъщащи, приемащи самите вас. В безкрайността на тази тръпка изчезват време и пространство, прииждат още и прикачват, сливат своето отдадено приемащо разгръщане. И още и още, натрупвайки се, в Цялото, в Творението сливат се вибрации на единената Любов, блестяща в своето разгръщане в единно цяло на Многообразие Готов.
Това сте вие – цял, трептящ, разгърнат в индивидуалността на хиляди многообразия преливащо отдадени в страстта на единенение. Един сте – като всички и всички са едно. Индивидуални уникалности, трептящи в общото сърце Цялото, събрало всички неотделни отделени. Сега сте всички но в едно, взаимодействащи като едно, във своята индивидуална уникалност на самото Цяло. И светите със Честотата на общия светлинен център, където всичко с всеки е във връзка на трептенето в едно. И става вортекс, вихър, плазма от енергия на всяка част.
Поемете тази енергия, изпълнете се с това усещане за да се пръснете в безкрайността на търсенето. Като холограми в своята си уникалност съдържате безкрайността на всички светлини и честоти на Цялото. Чрез другите парчета в необятността откривате пространството на вечната непустота парченца красота, изследващи и търсещи от ваше име вечността. Трептите и вибрирате на всяка честота, защото сте безкрайни във свързаността. Парче съдържащо Вселена, изследващо и търсещо с Любов. Едно е цялото, а Цялото едно, и всеки е готов да трепне и откликне той при всеки зов. Едно е всичко, всичко е едно, завинаги Едно, обвързано, съизмеримо с вечността, разгърнато в безкрайната реалност на реалността. Когато сте готови отворете очи в новата си, разгърната Любяща и отдадена реалност.
Кристализирайте енергията, която свързва всички форми, разгърнати, отдадени и слети с вечността.

1 коментар за “Медитация: За съизмерими с вечността”

  1. Томе Колевски

    Mногу пати кога правам медитација со затворени очи си ја гледам светлината на од третото око истовремено и покрај левото и десното око и на средина на челото во исто време,исход во медитација имам слушнато жив глас во мене како одговор на зададено прашање,во медитација ми се отвори светлина изнад челото како сонце кога осветлува и кога освестувам дека тоа е мојата внатрешност односно епифизата -третото око веднаш се затвара,во сон кога легнав не бев уморен но кога се разбудив ме болеше целата тело како да сум работел физички цела нојќ но него запаметив сонот и до пола ден ми требаше да ми се одмори телото,запамтувам дека секоја нојќ гледам сонови но понекогаш неможам да ги запамтам воопшто.Едно од многу важните исходи од когиталноста ми е што во многу мала количина можам да се изнервирам али веднаш освестувам дека треба да ја прифатам и другата страна каква и да е бидејќи и двете нешта се во мене и скоро по цел ден ми доајѓа да си пеам во себе и тивко на глас и да свирам со уста.Со благодарност сега и тука.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още статии

Упражнения

Медитации

МАГАЗИН