Резултат: Поздравяване на непознати – Любо, Светослава

Тези споделени резултати са следствие от запознаване и приложение на следните материали:

  • Ежедневните имейл съобщения с упражнението Да поздравяваме непознатите по 15 мин. – два пъти на ден

Днешното упражнение мина много интересно. Резултата е много ме изненада, защото не очаквах толкова много да се спека, когато хората започнат да приближават, а аз застанах между автобусна спирка и метро. Оказва се, че много се притеснявам да се обръщам към хората, защото си мисля, че не ги интересува да си отклоняват вниманието, обаче по-голямата част от хората, които поздравих бяха доволни и бързо отговаряха. През цялото време хем се забавлявах, хем се притеснявах (по едно време си стисках много силно ключовете), което ми го направи още по забавно, защото филтрацията ми много се противи на тази дейност, а това е нещо, което по принцип много се радвам да правя. До колкото разбирам ситуацията става на дума за избор между две паралелни реалност – затворен и прибран или отворен и приемащ. Утре смятам да пробвам пак, обаче с повече хора.

споделено от Любо Тошев

И аз ще споделя за упражнението от тази седмица. Вчера ми беше много трудно и притеснено. Едва поздравих трима души и ми се искаше да избягам. Вечерта се замислих защо когато съм в планината и се разминавам с най-различни хора се поздравяваме и това е съвсем естествено. В града вече ситуацията е различна, а сме пак същите хора. Реших, сменям нагласата. Ще се почусвствам сякаш съм в планината. Сутринта застанах на метрото при нас и поздравих първия човек. Мина добре, дори не се притесних /а аз не съм от най-смелите/ и така започнах да поздравявам. Хората реагираха по най-различен начин. Беше много забавно. Но истински смешно ми стана, когато една по-възрастна жена излезе от метрото, аз я поздравих, тя се спря, поогледа ме загрижено и ми каза „Имам карта за метрото, искаш ли я?“ Стана ми много смешно. Казах й, че просто й желая добро утро и не искам карта. Тогава и на нея й стана забавно. Значи всичко е такова, каквото поиска ме да бъде. Усмихнат ден на всички.

споделено от Светослава Хънтева

1 коментар за “Резултат: Поздравяване на непознати – Любо, Светослава”

  1. Милена Станоева

    Ще споделя моята опитност от поздрав на непознат.
    Това беше най-голямото предизвикателство , пред което съм изправена!!! В началото неможех да го направя , ако стоя на едно място . Правех го в движение , като се разминавах с хората. Когато най-накрая се спрях и започнах да посрещам потока от хора и да ги поздравявам започнах да получавам послания от всяка среща . И в нито един момент , не усетих някой да ме помисли за луда или да ми се присмее , това беше моята представа и тя не се потвърди, въобще. Да поздравиш е най-естественото и нормално нещ и то носи приятно усещане и за двете страни . Разбира се имаше хора , които ме подминаваха и не ме поглеждаха ( сякаш бяха затворени системи) , други не им се вярваше , че мога да ги поздравя без да ги познавам и питаха ” Не се сещам откъде се познаваме?” , трети се спираха и брагодаряха… :)Една жена спря и ме помоли да и закопчая копчето на ръкава , че не може сама , благодари и си продължи.
    Когато направя контакт с очи , установих ,че поздрава става естествено продължение .
    Тръгвайки си след упражнението се чувствам заредена , пълна с енергия и щастрива.
    Продължение: В изолация сме , улиците са празни. Аз вървя по пътечка към работата ми. Не ми е добре , сдухана се чувствам… Сещам се за упражнението. Около мен ,отстрани на пътечката има дървета и храсти. Започвам да ги поздравявам и да им казвам понещо хубаво , каквото ми дойде… Състоянието ми се преобърна за кратко време 🙂
    Имах усещането , че и те ми отвръщат (не с думи …. 🙂 .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нови статии

Упражнения

Резултати

Медитации

МАГАЗИН