Преход: Част I и Част II • Академия Когиталност

Промяната – вечният двигател на… Промяната

За да си истински честен, по-важно е как го правиш, а не какво. В случая, когато поднасяш подобна информация на някого, е редно редом с това, да му разясниш, че в него е възможността (силата) да предотврати тази ситуация, и че винаги съществуват множество други версии на проявление пред всеки, по всяко време. Категоричният избор и съответно безхаберието (т.е. пак изборът, но да не търсиш), накланят везните към съответният резултат. Ако човека насреща ти отговори, „глупости“, „все ми е тая“, или „писано ми е“, като е убеден в това, той просто е направил съответният избор и отива към друго поле на съзнанието, защото тук, в тази форма не е необходим повече. Изборът може да бъде преживян като осъзнат или неосъзнат, но в действителност, той винаги е осъзнат някъде по веригата, затова и води до своите възможни резултати.

За да си истински честен...

е важно, когато поднасяш информация на някого, е редно редом с това, да му се разясни, че в него е възможността (силата) да предотврати тази ситуация, и че винаги съществуват множество други версии на проявление пред всеки, по всяко време. Категоричният избор и съответно безхаберието (т.е. пак изборът да не търсиш), определя характера на резултата. Ако човека насреща ти отговори, „глупости“, „все ми е тая“, или „писано ми е“, като е убеден в това, той просто е направил съответният избор и отива към друго поле на съзнанието, към друга паралелна реалност, защото тук, в тази формация не е необходим повече. Изборът може да бъде преживян като осъзнат или неосъзнат, но в действителност, той винаги е осъзнато създаден и направен някъде по веригата. Възможните резултати може да се различават от някакви очаквания и желания, но те винаги подкрепят идеята и темата, която е направена в този избор. Когато се поднася информация от Потенциала, тя в следващия миг винаги може да бъде променена, за да е близо до избраното. Така всеки сам сформира и изгражда паралелните си реалности всеки миг. Разгъва се до потенциала и едновременно с това е в рамките на пожеланото ограничение за преживяване.

Ако се приеме идеята, че всички проявления протичат едновременно,

това моментално елиминира идеята, че е възможна причина, която да произлиза от друг момент, освен от този Тук и Сега. Всички причини, идващи от „миналото”, са самоналожени и сътворени от изборите в настоящето. Това е установяване на честотен канал с други едновременно съществуващи успоредни прераждания. От пространствено-времева перспектива мисловните връзки с подобни паралелни реалности, се определят като спомени. Но това са честотни портали, създадени от изборите в настоящето, които принципно отразяват подобна вибрация. Настоящето… създава миналото, а не обратното.

Какво точно означава това? За да се подкрепи изследването на дадена тема, от информационното поле се дават примери от друга подобна изследвана тема. Анализа на тази друга тема, начина по който са се развили събитията, как е приключило самото изследване подпомага осмислянето на изборите в собствената ни тема. Тоест, ако знаете някой къде е сгрешил, докато е вървял по своя житейски път и вървите по подобна за изследване пътека, едва ли ще допуснете същата грешка.

Взаимоотношенията от настоящето са честотен портал с други холограми, необходими за избраната за изследване тема.

Самите преживявания дават енергия за изследване на темата. Бъдещето определя настоящето, когато бъдещето стане настояще. Но когато това настояще е настояще в мига Тук-Сега, то създава бъдещето. Защото ако се гледа на нещата като разположени по скалата на линейното време, то това може да стане единствено от гледната точка на настоящето. Щом пристигнеш в „бъдещето” (то в мига Тук-Сега но Потенциала е винаги настояще), ти позволяваш на кадъра „бъдеще“ да стане настояще като приемаш, че съществува в момента на приемане, като настояща реалност, и го преживееш като истинска настояща реалност. Това, което се случва, е, че действия, звуци, емоции и т.н. – всякакви честотни вибрации (свързани с ограничението, което си) оформят дифракционната решетка, която създава холограмна проекция „бъдеще“ в твоят диапазон на вибрация от настоящето. Същото нещо се прави и с кадъра „миналото“, който е сътворен от изборите в настоящето, Тогава чрез избора в настоящето се променя миналото. Разбирането, че се преминава мисловно през милиарди успоредни реалности всеки миг, е разгръщане до безкрайността на Потенциала милиарди пъти всеки миг. Чрез акта на мислене се изразяват и проявяват в Потенциала милиарди пъти, всеки миг различни версии на Източника, което буквално означава, че всеки момент е избрана и проявена различна холограма. И, ако всеки миг се проявява различна вероятност на тази холограма, то всеки миг новата проекция ще има и различна история – както за кадри „минало“, така и за кадри „бъдеще“. Стремежът да се придържаме близо до една и съща история (сигурност, комфорт, познато и уютно, посока навътре и т.н.), или да има развитие (непознато, извън ЗК, посока навън, извисяване и т.н.) зависи от индивидуалния избор. Начинът, по който определяте себе си Тук-Сега, определя личността, която е избрана за изследване, и това определя кадрите „минало и бъдеще“, които тази индивидуалност притежава. Отдаването е вихър, спирала отвътре навън – числото 9. Прибирането – спираловидно движение отвън навътре – числото 6. Приемането на двете полярности е проявената, обърната с „хастара наопаки“ енергия – вихровата „материалност на реалността“, изразена чрез числото 3.

Стремежът да се придържаме близо до една и съща история (сигурност, комфорт, познато и уютно, посока навътре и т.н.),

е задържане в спираловидния вихър на 6 заедно с огледалното отражение на задържащата паралелна реалност (6). Това е символа и в глаголицата, който определя живота като такъв – Ⰶ – жичъе – избраното ограничение и огледалната нему паралелна реалност. Ⰴ – този символ е подобен, но е символа 6, леко обърнат и свързан с отдаването към единния Източник и означава „добро“. Така глаголицата уточнява, че единствено отдадеността с посока обратна на прибиране и вярата в Потенциала са доброто, което се търси в живота… Ⰶ – жичъе – избраното ограничение и огледалната нему паралелна реалност предопределят и 12-стъпкови програми на паралелната реалност – 12 месеца в годината, 12 часа ден, още толкова нощ, 12 зодии и т.н. Тази обща настройка се явява и правило в егрегора, което сме създали, което приемаме априори. Дотолкова се пристрастяваме към него, че дори не желаем да излезем от тази рамка. С този модел задържаме и ограничаваме и общия поток от енергия в Потенциала, което би довело да самоунищожението на холограмната структура Земя. Другата алтернатива е посоката навън – извисяването. А извисяването (развитието и промяната като естествени процеси) е готовността да изберем 13-та стъпка за изследване. Тази стъпка е знанието (не вярата, не мисленето) – точно знанието, че всеки избор в настоящето определя всеки миг на разгръщане, съществуване и хронология (кадри „минало“ и „бъдеще“). Направения избор в настоящето не е отказване от пристрастеността към досегашното, а знанието, че никога не е съществувало пристрастяване. В новата холограма, обкръжена от новата паралелна реалност, отсъства натрапчивото желание за защита и задържане. Индивидуалността, която сте в този нов избор знае, че никога не е притежавала други мисли, не са съществували и не съществуват в ума, както и няма откъде да се появят, защото са непознати подобни пристрастия. Това е и принципа за промяна на паралелната реалност и холограмата.

Вселена и Промяна

През 2013 г. учени, работещи с атома на водорода (един електрон и протон, първия елемент от таблицата на Менделеев), засекли пулсация – периодично се свивал и се връщал след това до обичайния си размер. Първоначално това било прието за грешка, но след това се принудили да приемат за протона нова стойност. Частицата на протона е смалена с 4%. Това води до други корекции – промяна на скоростта, посоката на въртене, диаметъра и т.н. На пръв поглед нищо – протона се е променил – голяма работа! Но, след себе си той „повлякъл” цялата органична материя, защото тя се основава на водорода. Променя се и плътността на „материята“, нейната честота и т.н. След протона на водорода (като база), се променят и всички останали частици, цялата позната таблица и това, което се смята за неизменна ядрена физика, придобива съвсем друг вид, който е непознат. Като да сме попаднали на друга планета. Законите и правилата, валидни до 2013 г. изведнъж престават да работят, защото плътността на материята е различна. Тази промяна заставя учените от цял свят да се сплотят – 10 института по ядрена физика се препроверяват един друг, но винаги стигат до новата величина на атома на водорода. По законите на триизмерният свят това не е възможно.

Променливостта на време-пространството се потвърждава и от разчетите на много астрофизици.

Енергийните нива се промениха, което намали и размерите. Заговори се, че Вселената се свива?! Материята се изменя и всички правила започват да работят по друг начин… Предишните закони са запокитени в едно невъзвръщаемо минало!

Времето от януари до март 2013 г. е богато на радикални научни открития в астрономията и астрофизиката, които заваляха от рога на изобилието. На орбита около земята немският телескоп Шпицер (по-точен от Хабъл на няколко порядъка) засича ултрачервени Галактики, които са 60 пъти по-ярки от обикновените (досега бяха известни инфрачервени, а сега изведнъж се появяват ултрачервени). През декември 2012 г. тези Галактики не са се виждали, а през януари 2013 г. са се появили за един ден. Така не става! Или ги има, или ги няма… Не може нещо да накара света за един ден да се промени!

Освен това електромагнитна скала, представена в учебниците по физика и в справочниците, изведнъж става увеличена. Засичат се вече нови три октави в инфрачервения и в ултравиолетовия диапазон. Пред света се открива материя, „несъществуваща“ до 2013 г. А сега изведнъж физическите прибори я засичат.

И не на последно място – знаеше се, че Слънчевата система се движи към Черна дупка. Учените от Новосибирск доказваха, че отиваме към област със съвършено непознати енергии, които преди ги е нямало и не е ясно какво ще се случи с нас по-нататък. Изведнъж!!! черната дупка изчезна! Астрофизически обект, който изчезва в центъра на Галактиката, при това по неизвестен и странен начин, внася страх в учените и те засекретяват това откритие. В интернет то изчезна два месеца, след като е публикувано (сайт „membrana”, на който учените публикуват откритията си – изчезва също като Черната дупка.

Какво се случва?

Черната дупка е портал, през който всичко вече е преминало. Този портал се счита, че се е затворил зад нас. Но не е! На мястото на Черната дупка се появява друг обект – Магнитар (ново откритие от 2014 г.). Това е пулсираща звезда, но не е познатия до този момент Пулсар. Магнитара е като слънце, което разпръсква течно магнитно поле – субстанция nigra (кръстена така от нас – когиталистите, но иначе нямаща име), която прилича, но не е плазма. При това тази субстанция е разумна и се състои от „материални гранули“, като обърната с „хастара наопаки“ порции информация. Тези гранули биват и малки (колкото елементарни частици), и големи (с размерите на Земята). Магнитара е засечен през март 2014 г. в радио-диапазона и започват да го следят, а през май той вече е и видим. По космически мерки това е колосално кратко време. Излиза, че не той е бил невидим, а по-скоро ние не сме го възприемали. Т.е. мозъкът ни не е бил готов да възприема такава информация. Преминаването през портала ни потапя в „друг свят”- енергийния. Честотите вече са други и органичната материя е променена. Всички тела вече се преобразуват.

В един момент Магнитарът започва да свети в син цвят. До май 2014 г. излъчва и разпръсква субстанция, но не свети.

Съзнателните мисли и соматичните (телесни) нерви се управляват от мозъка и свободната ни воля.

В същността си този процес е реакция, чието действие става в определена част на хипоталамуса. Това е жлеза в мозъка, която отговаря за емоционалното състояние. Според American Heritage Dictionary хипоталамусът (hypothalamus) е част от мозъка, която е разположена под таламуса, образуваща главната част от предния слой на диенцефалона (задната част на предния мозък), и функцията ѝ е да регулира телесната температура, някои метаболични процеси и други автономни функции на организма. Таламусът (thalamus) е голямо яйцевидно образувание от сиво вещество, разположено в задната част на предния мозък, която препредава сетивни импулси към кората на главния мозък. А в мозъчната кора се съхраняват всички филтри, които изграждаме при адаптацията и преживяванията на планетата Земя. Тази част на хипоталамуса се нарича свръххиазматично ядро, което задейства и управлява цикъла на заспиване и събуждане. Синхронизирането на тази жлеза с околната природа се задейства от епифизната жлеза, която си взаимодейства с няколко други жлези при управлението на големия брой различни синхронизиращи функции на нашия организъм. Например, мостът от нервни влакна (Pons) и продълговатият мозък си взаимодействат с хипоталамуса и епифизната жлеза, за да регулират дихателния ни ритъм (един от автоматичните закони на егрегора в ЕЛГО).

Субстанция нигра

Частта от средния мозък, наречена черно вещество (Substantia nigra), която произвежда хормона на любовта (допамин), си взаимодейства с хипоталамуса и главния мозък при регулирането на способността да виждаме „без да гледаме” – пласт от нервни клетки в средния мозък, произвеждащ допамин. Това взаимодействие определя интуитивните способности.

През лятото на 2014 г. черно вещество (Substantia nigra) в мозъка започнало да свети у всички хора в синхрон с Магнитара. Хипоталамуса променя работата на мозъка саобразно околната среда. Затова сега, ако присвием очи, е възможно да видим син цвят, който свети като ореол над главата – точно както рисуват за светците, но сега е синъо. Промененият протон и неговото поле променят и органично тяло, което пулсира в съзвучие и хармония с новата решетка на реалността – Магнитара. Мозъка и Магнитара се оказват свързани в единна система (ЕЛГО-ЛИО) и имат общ базов ритъм – валс. Музикалната геометрия на тялото и Магнитара са свързани! Към това се добавя и базовият ритъм от оркестровата симфония на Вселената. Вселенския ритъм е също валс, но в различно октави. Цялата оркестрова организация – на черното вещество в мозъка, светенето и пулсацията на Магнитара и ритъма на Вселената, работят по нова скала, която включва три нови, разширени октави – от инфрачервения, до ултравиолетовия спектър.

Eнергийният спектър на новия водород е изцяло различен от спектъра на стария.

В новата гама присъстват и ултрачервения цвят, както и по-дълбоките нива от инфрачервените нива. Този диапазон става водещ. Вече възприемаме съвършено други енергийни спектри. И всичко това се синхронизира и съотнася към начина на мислене на хората. Настъпи времето за категоричен и ясен избор, защото настъпи момента за преживяване на енергийният свят, а там всичко е мисловност – „каквото пожелаеш, това се случва…”. Когиталността е отговорността да осъзнае всеки самият себе си. Възможностите се увеличават… Започнаха да се проявяват различни феномени… Първият е светенето на ореола, което досега беше златисто. Причината е, че магнитното поле около Земята досега беше „твърдо“ (защитно), и задържаше генетичната информационна структура извън нас и планетата. Сега това поле става по-меко и нежно, като в същото време – много по-еластично и здраво.

Вече става важно да умеем да мислим. Да мислим, за да се отдадем към Всичко, което Е. Всичко започва да се сбъдва Тук и Сега.

Вече знаем и защо…

Сляпо петно

В окото има място, наречено „сляпо петно” – зрителният нерв е „залепен“ за окото с тъкан от белтък, като с тапа. Това „петно” закрива три-четвърти от сферичното зрение. Мозъкът балансира това несъответствие като създава илюзия, че виждаме всичко. Това, „петно” се явява ограничение за да се „вижда“ енергията като твърдост (материя) в триизмерното пространство. Преживяването на материалността, на плътното, здраво „ограничение“ в зоната на комфорт и егоцентризма приключва. Начинът на контрол на имунитета и здравето е променен. Тимусът, като трансмутатор на протонни полета за тялото, също е променен. Сам по себе си, той е много важен. Представлява ендокринна жлеза, съставена от два дяла, разположени симетрично, от двете страни на трахеята, зад гръдната кост и пред сърцето. Тя запазва енергийния баланс в организма. В нея Т-лимфоцитите се специализират да разпознават нормално функциониращите клетки на организма и да унищожават непотребните и патологично изменените такива (ракови клетки, клетки, увредени от отровни вещества, вируси, радиация и др.). Т-лимфоцитите са видоизменени предварително обособени лимфоцити (т. нар. тимоцити). Промяната на тези лимфоцити се извършва в тимуса, оттам идва и понятието Т-лимфоцити. Самата промяна е следствие от натрупаните или приети от някого (някъде) филтрации. Тимусът се развива и започва активно да функционира още преди раждането. Тогава се приемат филтрациите основно от майката. Достига максимални размери през пубертета, а след това започва да инволюира, да се променя (в съответствие с промяната на филтрациите). След 40-годишна възраст 90% от функционалната му тъкан се заменя с мастна – превръщаме се в мързеливи непроменяеми идиоти…, освен ако не направим крачки за промяна.

В този план, ако самите ние сме приели нещо за вредно, то Т-лимфоцитите го „разпознават“ като непотребно, патологично изменение и стремежът е да бъде унищожено.

Имунната защита се променя

Ако преди контрола и защитата са били за протекция на единицата, на холограмата, индивидуалното, то сега чрез Магнитара и субстанция нигра човешка мисъл се насочва към отдаденост, към посока навън, към изследване на паралелната реалност и Всичко, което Е. Като следствие от това се променя и амигдалата (amygdala). Тази част от мозъка (Corpus amygdaloideum) изпълнява функцията на контролен център за основните импулси на страха. Протеинът статмин, присъстващ в тази и съседните области от мозъка, дестабилизира връзките между невроните. Създават се нови връзки, които позволяват да се обработват реакциите на страха. Без статмин не се получава нервна реакция. В същото време протеинът не влияе върху другите действия.

Амигдалата се превключва на осъзнато възприятие

До прехода през портала „черна дупка“, тя беше „дом на страха” и се управляваше от лимбичната нервна система. Лимбичната система (от латински: limbus – граница, край) е функционална система изградена от няколко структури на главния мозък. Участва в регулацията на функциите на вътрешните органи, обонянието, поведението, емоциите, паметта, съня и други. Като събира информация от външната околна среда и вътрешната среда на организма, лимбичната система активира реакциите на вегетативната и соматичната нервна система, обезпечавайки адекватното приспособяване на организма към промените. Това е практическото привеждане на филтрацията в активно действие. Формирането на мотивации, емоции и поведенчески реакции, регулирането функцията на вътрешните органи (чрез хипоталамуса), са следствие от работата на лимбичната система в процеса на обучение на холограмата за адаптация в съответната паралелна реалност.

При промените от прехода за функциите на амигдалата се обръща посоката

Страхът отстъпва мястото си на осъзнатото любопитство – осъзнато възприемане на текущия момент. Не да стоиш и да се страхуваш, а да мислиш: „Какво да правя?” Няма нужда да се учим как да направим това. Нашата нова настройка и посока го прави. Просто е редно да спрем да държим на старите си разбирания и убеждения. Тогава даваме път на промяната – на възприемането на реалността като люботворена от самите нас. И правим това с цялата отговорност на новото мислене с посока на отдаденост навън – към дестви-тел-ност (действие за цялото с пълна отговорност). Как става това? Просто сменяме посоката. Досега сме търсили форма и притежание, сега се отдаваме на съдържание. Досега сме искали контрол и защита, сега – любов и отдаденост. Досега сме осъществявали принципът разделяй и владей, сега е валиден единявай и давай. До сега отговаряхме за постъпките си, като в центъра винаги си бяхме ние, а сега отговаряме дори за мислите си, като фокусът е люботворената от нас реалност на Всичко, което Е!

В мозъка се размиват връзките на невроните за старите пакети филтри

Това са всички онези навици, които са се слели с тялото и клетките до нивото на автопилот. Механичната неосънатост на реакциите, онова, което е наслоено от детството и/или обществото. Тези филтри, предизвикващи действия, често се извършват без да забележим как.

Сега настъпва промяната на памет. С осъзнато приемане – желание за самата промяна. Достатъчно е да приемете промяната на посока. Този миг трае секунди и… отново се връщате към редовния си живот. Но с обърнати в обратна посока стари филтри, настройки и знания – посока навън. Не е нужно да чистите, премахвате или триете, да заличавате или освобождавате – просто приемате промяната. И тя вече Е. Започвате да виждате ситуациите не от личен, егоцентричен план, а от гледната точка на глобалността, на Източника, който сте. И я виждате не с цел да я осъждате, оценявате или критикувате. Това е просто информация, която желая да приема. Преход към новия начин на мислене и подредба на реалността. Не е лош или опасен, а различен.

Водородът и протонът са едно и също нещо

Нефтът е въглеводород. Ако налеем в бурканче малко нефт и го оставим на слънце, след известно време нефтът се превръща в чиста вода. Но различна вода, пренастроена от вибрациите на новият водород. Като резултат, формулата й е Н₂О, но с един електрон повече. По същият начин в тялото, когато мислите са спокойни, водата има една формула. Когато логиката е включена и филтрити работят, водата има други свойства – формулата е променена. Промените стават за миг, като се променя и цялата биохимия, метаболизмът на клетките и т.н. Цикълът на Кребс отива в съвсем друга посока. Той представлява енергийна мелница – там където е необходимо, се отделя водород, а където трябва, се поглъща. А, ако водородът е друг, значи и биохимията е друга. Лекарите го знаят това. А фармаколозите забиха тревога, защото фармакологичните препарати изведнъж станаха отрова. Доколкото протонът е друг, промени се симетрията в атомното ядро. Не, тя не стана нейното огледално отражение, а друга. Щом е друга симетрията в атомното ядро, то, съответно, това вече е друго молекулярно вещество? И всичко това започна през есента на 2013 година.

Променя се атомът на водорода, а това

влече след себе си промени в икономиката. Никой не се е замислял за това. Променят се уранът и всички останали елементи. Самият уран (като гориво за централите) вече има други изотопи и се дели по друг начин. Това не води до взривове и страхотии или до повишаване на радиацията – просто уранът започва да живее по-малко от преди. Ако преди периода му на разпад беше 235 години, то сега той се разпада за две. Това означава да се презареждат по-често атомните централи, или да се премине на друг вид гориво.

До прехода в хората работеше интуицията и се предлагаха методи как да се развива. Сега интуицията дава цял спектър от решения с множество вероятни възможности. Но кое е вярното?

Това са нови заимоотношения с Вселената и Всичко, което Е. Заявяваме намерението си и се създават събития, които са изпълнение на желаното.

Целият мозък се променя

Двете му половини започват да се срастват. Гънките на мозъка преминават и се пренасят от едната върху другата. Формира се нов мозък, който излъчва в друг диапазон и сияе по различен начин. Мозъкът не сменя просто излъчването си, той става дивергентен (т.е. неопределен – действа по непроправени пътища, извежда ни от задънената улица на познатата зона на комфорт). Това е мозък на изследователя-Творец. Озарението, извисяването и изследването извън ЗК се използва навсякъде. Започва да се вижда целият процес на съ-Творението, а не само негативната страна, както бе досега. Започват да се осъзнават и причините, които са довели до различни ситуации – започва да се проявява разбиране. Това е състояние на осъзнатост, отговорност и знание… Въпросите на политиката и икономиката стават безинтересни, защото мозъкът дава съвършено нов модел в отношенията със самия себе си, с хората, с природата и околната среда. Например, при болест може да се окаже, че температурата ви е 35,5, а вас ви тресе като при висока температура. Температурата 36,6 вече не е показател. Кратковременните повишения на енергийната плътност в организма и клетките са начин за преминаване към друго състояние. Пренаписва се ДНК и биологията на организма. Ако сърцето прескача, или временно няма пулс, дишането е повърхностно – това значи, че мозъкът за кратко преминава към многомерна работа, което в езотериката се нарича „огнена прана”. Благодарение на смаления водород, тялото се „разрежда” от „обърната с хастара наопаки“ материя и се приближава към Светлинното, етерно състояние. Този процес се нарича био-кристална основа, като кристалът е течно-аморфен, и може да приема всякаква структура. Това, че материята е светлина, енергия, която се управлява от мисълта, е отдавна известно. Сега вече се учим как да управляваме материята чрез мисълта си осъзнато. Преминаването на органиката в кристално състояние – проявление на светлината, разкрива и ДНК по различен начин – боклук в нея няма. Просто клетките и тялото стават енергийно възприемчиви, човек започва да помни своите минали прераждания, телекинезата и телепатията стават като игра. Достъпът до информацията е наличен и дава нови ориентири и възможности за всички. Навлизането в откритията на неврофизиологията и квантовата генетика показва, че светът е триизмерна илюзия – наша триизмерна договореност за преживяване на определени състояния. Променя се времето, променя се енергията, променят се възприятията. Много открития са правят чрез връзка с информационното поле. Всеки сам може да си направи лекарство, като вземе, например, бутилка с вода от чешмата и я преструктурира с мисълта „Това е моето лекарство против депресия и аз се възстановявам бързо!”. Всичко е нужно да се прави на шега, като игра. При експерименти за изследване на структурата на водата, тя наистина се оказва различна. Всичко зависи от вярата, дълбоката връзка с информационното поле. Животът става игра – колкото по-лесно приемате, толкова по-добре и по-бързо се получават нещата.

Смехът се превръща в съзидателна честота

Той притежава същите вибрации, които резонират с Магнитара в центъра на Галактиката. Да се посмеем, означава да влезем в резонанс с Източника. Смехът пред огледалото ви прави приятел с отражението. Отделената енергия в мозъка при това действие, изработва хормона окситоцин – хормон на високата етика и морал. Хормон на нравствеността. Усмивката задейства цели биохимически каскади – белтъка изведнъж започва да се активизира и се открива навсякъде в организма: в епитела, в косите, в корема… Той се „свързва“ с уникален древен набор от кодове за самовъзстановяване на генетичната структура на човека, която активира местата, които имат нужда да се възстановят. Нещо като проект подмладяване. Започва да работи и мозъка на сърцето. Той се активира през 2012 г. – при това не е един, а три мозъка. Активира се и мозъка в корема, който управлява вътрешните процеси. Учените разкриват кодове на мозъка, които свързват мозъка на сърцето с мозъка на корема. Сам по себе си, мозъкът резонира с вибрацията на Източника, която ние наричаме „творчество”.

За това е нужно изменено състояние на мисленето, вдъхновение. То е важно, когато с изкуство се занимават жените. Тя се завръща към себе си. Започва синтез за изравняване на виртуалния и реалния свят, което помага за творчеството. Важно е в тези моменти да се излиза от познатата зона на комфорт, да се превърнете в проводник или антена към информацията от Източника.

И клетъчните механизми стават различни – клетката придобива друга форма на работа, а водата в нея изпълнява функцията на неврон. Важното е да съществува желанието да преживеете самата промяна. Сега е нужно не просто да мислим преди да кажем нещо, а да мислим преди да помислим, защото мигновено тръгва процес на материализация. Дали е необходима материална еволюция – с насилие и негативизъм, или е по-добре да изберем Пътя на информацията, Пътя на мисълта. Тези, които си отиват, остават с мислите си. За тях те са всичко… Тези, които остават, трептят с други вибрации – без обиди и гняв, без всякакъв дискомфорт. Разделят се влаковете-реалности. Всичко в новата реалност на отдаденост се изпълнява с отдаденост от всичко… Важното е ,да почувстваш това, което казваш, да се научиш да се доверяваш на когиталността.

За да си болъгар – едно състояние, чрез което да пребъдеш през времето и пространството. Тогава се превръщаш в себе си – Източникът на Всичко, което Е.