Триединство на отговорността ЕЛГО-ЛИО-Трансмутация

Нищо и Безкрайност са събрани в едно Цяло, намиращо се в пълен покой. В същото време всеки акт на мислене е предизвикана вибрация (движение) около този безкраен потенциал. Така в Нищото се оказва, че покой от гледна точка на линейното време няма. Всичко се движи, всичко вибрира...

Независимо от това, че усещаме нещата в някаква „хронологична последователност“, е редно да уточним, че става въпрос за две гледни точки. Едната е гледната точка на Източника като Един-Е-Ние на Цялото, съдържащо всички възможни вероятности като потенциал от информация, както и всички възможни вероятни трептения, които реализират дадено Проявление. От хронологична и линейна гледна точка този парадокс изглежда несъществуващ и необясним, защото той просто Е. Неговата същност е Нищото.

В тази празнота времето тече с безкрайна скорост, а пространството липсва.

 Нищо и Безкрайност са събрани в едно Цяло, намиращо се в пълен покой. Едновременно с това всеки акт на мислене е предизвикана вибрация (движение) около този безкраен потенциал. Така в Нищото се оказва, че покой от гледна точка на линейното време няма. Всичко се движи, всичко вибрира. Всеки акт на мислене предизвиква колебания и „отделяне“ от единния потенциал. Самото отделяне е свързано с трансформация на енергия в девет основни честоти, които са базата, която да създаде илюзията за битие и преживяване. В този процес на трансформация се получава „разтегляне“ на Нищото в нулева точка, при която са обособени две полярности – въртене наляво и въртене надясно. Така изведнъж се оказваме в дуален свят от единението и едновременността на Нищото в дуалната полярност на Нулата.

Тази дуална полярност на нулата (въртене наляво и въртене надясно) затихва от само себе си, ако няма направление, разпространяващо се перпендикулярно на това дуално движение. Когато такова направление е налично, говорим за намерение или фокус. Когато такова няма, възпламеняващите се в Нищото трансформирани енергии постепенно затихват и биват абсорбирани в безкрайната гравитация на Нищото. Тях наричаме вакуумни флуктуации. Така триединната проява Нищо – Нула (с две полярности), съдържаща разтеглено време и пространство, както и девет основни честоти (образува се хиперсфера), разтегля Нулата и безкрайния момент Тук и Сега в пространствено-времеви континуум. В този процес се изгражда енергийно завихряне на деветте честоти, което се „огъва“ и връща обратно към нулевия потенциал, преминава през него, дифрактира и отново се затваря към този нулев потенциал.

Дифрактиралата енергия се разглежда отново като две полярности.

Така първоначалният импулс и дифрактиралата енергия образуват триединната същност на Източника, в която се осъществява цялата трансмутация на информацията в енергия и енергията в защитно поле, съдържащо информацията – материя. Така в това триединство информация и енергия съществуват като дуалност – енергия, съдържаща девет честоти (като информация), и защитно поле, съдържащо в себе си цялата информация на деветте честоти. Така всяка енергия, обърната с хастара наопаки, се превръща в частица, но тази частица се явява енергия, която съдържа в себе си защитното поле. Тази „трилистна“ структура вътре в себе си взаимодейства и при това взаимодействие се образува интерферентна картина, която играе ролята на дифракционна решетка. Самата дифракционна решетка като форма представлява бутилка на Клайн, която непрекъснато трепти и вибрира около общ потенциал, дифрактирайки след преминаване през този потенциал. При това дифракционната решетка е в постоянно движение и непрекъснато „засмуква“ потенциала на вакуумните флуктуации, като предизвиква тяхната дифракция, обръщане с хастара наопаки и по този начин се реализира Проявление на холограмен свят, намиращ се в дъното на бутилката на Клайн. 

Така първоначалният импулс и дифрактиралата енергия образуват триединната същност на Източника, в която се осъществява цялата трансмутация на информацията в енергия и енергията в защитно поле, съдържащо информацията – материя. Така в това триединство информация и енергия съществуват като дуалност – енергия, съдържаща девет честоти (като информация), и защитно поле, съдържащо в себе си цялата информация на деветте честоти. Така всяка енергия, обърната с хастара наопаки, се превръща в частица, но тази частица се явява енергия, която съдържа в себе си защитното поле. Тази „трилистна“ структура вътре в себе си взаимодейства и при това взаимодействие се образува интерферентна картина, която играе ролята на дифракционна решетка. Самата дифракционна решетка като форма представлява бутилка на Клайн, която непрекъснато трепти и вибрира около общ потенциал, дифрактирайки след преминаване през този потенциал. При това дифракционната решетка е в постоянно движение и непрекъснато „засмуква“ потенциала на вакуумните флуктуации, като предизвиква тяхната дифракция, обръщане с хастара наопаки и по този начин се реализира Проявление на холограмен свят, намиращ се в дъното на бутилката на Клайн. Трептящата дифракционна решетка непрекъснато предизвиква нови и нови вибрации в Нищото, което води и до нови резултати (промяна на проявения свят). Бързо сменящите се кадри наричаме „движение“, а паметта за вече отминалите състояния определяме като „време“. В тази динамичност на непрекъснато променящата се интерферентна картина се очертава решетка на реалността, базирана основно върху деветте честоти. Оформените холограми са функция на светлината, която трепти непрекъснато в Нищото и предизвиква нови и нови прояви на различни вероятностни състояния. Получава се многообразие, което наричаме свят. Честотите на приемане и отразяване, на учене и развитие, извисяване, сравнение и оценка, памет и забрава, време-пространство се допълват от два параметъра: избор и глаголене. Тези два параметъра в едновремие с намерението (акт на мислене) осъществяват илюзията за реално преживяване с реални ограничения в реалния свят. Правилата, физичните закони, темата и идеята за дадено преживяване се осъществяват в единената лична глобална отговорност като триединството намерение-избор-глаголене. Всяка холограма, отразяваща този „реален“ свят, реагира с цел реализиране на промяна в самия свят и чрез мисъл, решение и взаимодействие с оформените от общия потенциал „отделни“ ограничения, се задават параметрите на тази промяна. Всъщност триединството мисъл-решение-действие реализира заявката на отделната холограма към Източника на локално ниво – лична индивидуална отговорност. От друга страна еднаквите преживявания създават поле (ментална структура), наречено егрегор, което влияе едновременно върху всяка отделна холограма и върху решетката на реалността. Така се осъществява взаимодействие в две посоки, което е присъщо за всеки елемент от всяка система. Оформя се структурна „последователност“, която представлява цикличен кръговрат, въртящ се едновременно в двете посоки. Този цикличен кръговрат съдържа девет основни елемента, групирани три по три:

– Трансмутация – нулева точка, вакуумни флуктуации, дифракционна решетка;

– Единена лична глобална отговорност (ЕЛГО)– проявление, решетка на реалността,
егрегор;

– Лична индивидуална отговорност (ЛИО– мисъл, решение, (взаимо)действие.

„Преживяващата“ холограма взаимодейства със създадената от нея реалност и се явява заявител на промяната. Проявлението, заедно с решетка на реалността и егрегора, задава всички онези физични закони и автоматизирани процеси за осъществяване на основния смисъл на съществуване на холограмата – преживяването. „Инвеститорът“ в цялата тази схема се явява Източникът в неговото триединство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още статии

Упражнения

Медитации

МАГАЗИН