Упражнение: Честност и Отдаденост

В 97% от времето си ние мислим единствено и само за себе си и не наблюдаваме другите. Дори когато „условно“ мислим за другите, всъщност зад събития и обстоятелства, причини и фактори (всичките все външни) демонстрираме мислене за другите, като всъщност отново мислим за себе си...

Упражнение 1

Готови ли сте да се оставите цяла седмица другите да ви казват какво да правите? Направете си този тест, без да съобщавате на никого. Просто изследвайте собствените си реакции като ги записвате. Кога негодувате и защо? Кога сте съгласни с дадената задача? Кога мърморите и го вършите с нежелание? Кога правите нещата с желание? Притискате ли себе си всичко през тази седмица на „подчинение“ да правите с желание? Успявате ли? Защо и къде не успявате? Готови ли сте да „тренирате“ по дълго време точно онова, което не сте успели „да преглътнете“?
Изследванията показват, че ако правим едно нещо дълго време, дори в началото да ни е неприятно, след определен брой „тренировки“, то става приятно, дори носи удоволствие. Същият парадокс е валиден и за взаимоотношенията – когато един човек не ни допада, или пък изобщо не го харесваме. Ако започнем с изследователски интерес да го изучаваме и изследваме, за да открием какво не ни харесва у него, ще забележим, че той все повече ни допада. Сега готови ли сте да обследвате тези, които не ви допадат или имате още съпротиви? Желаете ли промяна, или предпочитате да „не се занимавате с тях, или с тези неща“ и да се дистанцирате? Тогава честни ли сте пред себе си, ако разговаряйки с тях им се усмихвате мило? Търсите ли промяна на средата, ако бягате от нея?Спомнете си кой твори вашата среда и вашата паралелна реалност?
В 97% от времето си ние мислим единствено и само за себе си и не наблюдаваме другите. Дори когато „условно“ мислим за другите, всъщност зад събития и обстоятелства, причини и фактори (всичките все външни) демонстрираме мислене за другите, като всъщност отново мислим за себе си.

Упражнение 2

Наблюдаваме другите, за да видим какво у тях ни дразни, какво коментираме за тях, като дори не се замисляме, че това, което коментираме и ни дразни, всъщност го виждаме, защото го съдържаме в себе си. Онова, което не съдържаме в себе си, не притежаваме честотните вибрации да го усетим.

Упражнение 3

Упражнение: едноседмично наблюдение на другите и записване на абсолютно всичко, което ни дразни. Полученият списък е списък с характеристики, които ние притежаваме и е редно да променим! 

***

Анализът (от древно гр. ἀνάλυσις – „разлагане, разчленяване, разделяне“) е операция на мислено или реално разделяне на цялото (предмети, свойства, процеси или отношения между предмети и явления) на съставни части, в процеса на опознаване или натрупване на практически опит. Като допълнение към синтеза, методът на анализа позволява да се получи информация за структурата на предмета или обекта на изследване. Анализът е метод на изследване.
Синтезът (произлиза от гръцкото σύνθεσις със значение съединяване, свързване) е процес или метод на обединяване на два или повече отделни елемента или съставни части в едно цяло или в една съвкупност. Синтезът е противоположност на анализа (т.е. разделяне на цялото на съставните му части). Синтезът е метод на изследване, който свързва отделните елементи в едно цяло и по този начин изучава същността на явленията.
При изследването в живота правим и двете в едновремие – извършваме аналинтез. Това е действие на цялото върху елементите, които изграждат самото цяло. Разглеждат се малките неща, които дават основата на общото, но никое от тях няма приоритет. Тогава свойствата на глобалното общо се оформят от всяка индивидуалност, съдържаща се него. Всяка промяна в елементите води и до промяна на цялото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още статии

Упражнения

Медитации

МАГАЗИН