Изслушвате отсрещната позиция открито – без да мислите, че събеседникът ви критикува или обвинява, че ви ласкае или мами, че е манипулатор или филтриран. Не изпадате в смисли, че не ви харесва или че ви харесва. Просто сте слушател с нагласата, че може да извлечете полза от казаното, че изказаната информация е полезна. Дори неприятни за вас думи и изрази може да са ви от полза… Затова дебнете като хищник плячка, за да уловите точно полезното за самите вас. Може дори да си представите, че срещу вас е най-мъдрият човек на земята, който зад обвинителни и тежки за вас думи е скрил изключително важно послание за спасяване на човечеството. И затова е нужно цялото внимание и концентрация. За да разберете какво казва, да зададете правилните въпроси и т.н.
За улеснение, когато откривате обидни думи, се забавлявайте като ги интерпретирате – задник става зад-ник (зад определено име, което вие сте си избрали), кретен става cre(ative)-10 (ten) (креативен на 10-та степен), дебела се превръща в di bella и т.н. Вариантите са разнообразни, а изборът – безкраен.
Упражнение 1
Съберете се с приятели, на които имате доверие. Предварително се уговаряте, че групата се събира заради постигането на определена задача – постигане на искреност, честност и разбира се, отговорност. Всеки от участниците изброява какви лоши негативни черти вижда в другите. С откровеност, честност и отговорност пред себе си! Чрез жребий може да се избере кой ще бъде „изследван“ пръв. Останалите говорят. Следва вторият и т.н. Записвате споделеното и го аналинтезирате. Около вас са най-добрите ви приятели, които ви казват истината и желаят да помогнат. Грешката е провал, само ако не се оправи, ако не се регулира… Регулираната грешка е стъпка към успеха…
Упражнение 2
Имате ли си доверие, за да си направите самоаналинтез? Честни ли сте със себе си? Постигате ли искреност – това, което откривате в себе си, да го чувате и от другите? Поемате ли отговорността пред себе си да поправите нещата? Как го правите – само на думи, или се дебнете всеки миг да отговаряте честно? Чувате ли неудобните истини за себе си, когато другите „ви излагат пред всички“? Приемате ли тези истини, или се оправдавате, че не е така. Плашите ли се от грешките си? Страх ли ви е да сгрешите? Не е ли по-разумно да се радвате на грешката, защото така ще знаете какво да промените в себе си? Приемате ли Грешката като провал или като приятел, който ви помага, за да сте по-щастливи? Споделяте ли грешките пред другите или ги скривате и премълчавате? Това честност ли е?
Упражнение 3
Обиждате ли се? Какво е за вас обидата? Допускате ли, че казаното може да е вярно или се защитавате „със зъби и нокти“? Направихте ли си аналинтез на собственото поведение, за да откриете къде и как се превръщате в парадокс за самите себе си. Защо не приемете обидата като истина и с практически действия да докажете на всички, че можете да промените нещата? Открихте ли кое най-много ви обижда – тона, иронията, грубите изрази или безразличието? Дали пък вие не притежавате точно тези качества, които ви обиждат? Можете ли да ги промените. Откривате ли, че когато вие „казвате истината“ за другите, усещате задоволство, а когато същото го правят на вас, тръгвате да се защитавате? Защо имате различни критерии за себе си и за другите? Не е ли редно – каквото за вас – това и за тях?
1 thought on “Упражнения: Придадено значение”
лол точно така е !Аз имам навика да се самокритикувам и да се сърдя сама на себе си (защо така регирах , защо се ядосах ,защо виках ,). и да аз се обиждам също .все си казвам друг път ще внимавам и ще контролират реакциите си но уви