Резултат: 10-дневен сух пост – Галина

Следва споделеното от Галина преживяване на 10 дни без храна и вода! Преди да започне, Галина е висока и много слаба, няма апетит към храната като цяло. След 10-дневния сух пост започва да консумира дори храните, които принципно не харесва!

Този споделен резултат е следствие от запознаване и приложение на следните материали:

Скъпи приятели, надявам се, че това което ще споделя, ще бъде от полза на всеки, поискал да открие и усети благословията и простотата в радостта и щастието на магията живот. Реших да изпробвам сухия режим без храна и вода – при мен бяха 10 дни, с ясното намерение и искрено желание да спра да се занимавам със себе си и да разбера, с какво мога да допринеса за благото на всичко и всички. Наглед имам повече от прекрасен живот – семейство, приятели, любов, подкрепа, разбиране… а то всъщност май се оказва, че точно там е разковничето. Имам си ги и това е чудесно, но „моите емоции винаги са по-важни и всеки ми е длъжен“, съвсем леко да залитна и храната беше като отдушник. Почти по цял ден се занимавах в мислите си какво, колко, дали и кога да ям, а често изхвърлях храната и емоциите в тоалетната. Следваше чувството за вина (отново по-лесно, от поемане на отговорност), около мен нищо нямаше стойност, но постоянно повтарях, че искам да съм щастлива и да пусна хранителните разстройства. Обаче само с казване наистина не се получаваше. Много бързо взех решението за тази стъпка (между другото много пъти в яда си съм си повтаряла, че трябва да остана гладна, за да разбера какво е всъщност… и ето, отдаде ми се тази възможност, за щастие накрая с благодарност.) Започнах на 12.02.2018г., като първият ден беше напълно нормален- изкарва се.

Още оттогава се появи неприятен вкус в устата, който си остана почти до края. Вторият ден ми падна леко енергията, но все още си излизах навън. Третия-четвъртия ден имах силно виене на свят сутрин, заглъхваха ми ушите, мислех си да не припадна и се появи страха и съмнението дали да продължа. Продължих, като спях по 12-13 часа, непрекъснато се унасях. През деня все още имах сили да излизам, чистех, готвих, виждах се с хора. Имах нужда от повече енергия, но все още не изпитвах нито глад, нито жажда (за да ви го обясня, ако не познавах храната и водата, нямаше как да си мисля, че точно те са ми нужни). Петият ден започнах да усещам лека жажда, шестият-седмият вече ставаше по-нетърпимо и започнах да си жабуркам устата с вода и да изплювам- невероятно облекчение. А пък за храна не си и помислях, единствено течности, буквално жадувах за тях. Въпреки че виенето на свят премина, липсата на сили и най-вече това, че отслабвах много бързо за моята фигура, отново предизвикаха страх и дойде вторият момент, дали вече да спра дотук.

Благодаря много на Еми, че ми вдъхна кураж да продължа, като съвсем подробно ми обясни, че всичко е напълно нормално, дори е за радост и най-доброто е – смело напред! А повече от прекрасните усещания, които започнах да имам, колкото и да искам с думи да ги опиша, ми е сложно, тъй като те се изживяват с цялото същество. Все пак ще се опитам-вече след 7 ден забелязах, че се наспивам много бързо за 3-4 часа, започнах да помня сънищата си, защото преди това все едно не сънувах – никакви спомени; когато се събудех посред нощ или сутрин чувството, което помнех отпреди на потиснатост го нямаше, въпреки голямата жажда и бленуването за водица. Лежах и се наслаждавах на тъмнината, тишината и благославях невероятния живот.

През деня, въпреки че постоянно лежах и навлажнявах устата си с вода, отварях прозореца и имах чувството, че с всяка фибра на тялото усещам въздуха като най-голямото чудо за душата, дишах дълбоко и благодарях от цялото си сърце – за него, за птичките (дори грачещите гарги ме правеха щастлива), за цялата природа, за студената вода, която усещах като благовонно миро, обливащо лицето и тялото ми. Представях си как мога да се изкъпя в ледено студено поточе или водопад, да посрещам изгрева на брега на морето, да благодаря на върха на някоя планина за цялата красота на природата и всичко около нас, което в забързаното ежедневие дори може и да не забележим. Възприятията ми бяха така изострени за всичко и всички, че чувството на безгранично щастие, което изпитвах, все едно излизаше извън мен и беше толкова истинско и вълшебно. Сега едничкото ми желание е да задържа цялото това чудо и да продължа да доразвивам красивите чувства и безусловна любов, с които единствено искам да се докосвам до всичко.

Признавам си, че на 10-я ден вече много исках да си пийна благодатната вода, но бях готова, ако се налага да издържа още няколко дни. Нямах много сили, толкова бях отслабнала, че като вървях из вкъщи, имах чувството, че вече усещам само как нося кокалите си. Затова избягвах да ме виждат родителите и приятелите, защото от загриженост и любов, изпитваха голямо притеснение да не би да ми се случи нещо. Това за мен е много показателно, как е нужно да извършиш действието, за да разбереш последствията, в противен случай остават никому ненужни висящи във въздуха притеснения.

А пък на мен, мили приятели, не само, че не ми се случи нещо тревожно, а напротив – родих се за нов живот-светъл, благодатен, изпълнен с всичко, което ми е нужно и изпъстрен с багрите, които аз ще избера да му придам. Сега си зареждам водата и храната с много любов и изпитвам истинско удоволствие и благодарност, че ги има.

Моят съвет е, каквото и да си мислите, да загърбите вероятните резултати в главата си, тъй като те няма да имат нищо общо с предположенията ви – факт е, че винаги получаваме бонус в наша полза, стига да си позволим да го видим. Благодаря ви от сърце Иво и Еми, че ме насочихте за посоката с подкрепа, че последния 10 ден ми обяснихте всичко, което се е случило с мен, с толкова много търпение и любов и ме насърчихте да не спирам дотук с експериментите, а да продължа с други реални действия за благото и доброто на целия прекрасен свят. Това е само началото! Вярвам, че измествайки фокуса към помощ за другите, ще разширявам и опознавам непрестанно чувствата на удовлетворение, истински преживяно и постоянно вътрешно щастие и безусловна любов.

Силата е в нас мили хора, изпращам ви цялата си искрена огромна благодарност и любов, на която съм способна!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нови статии

Упражнения

Резултати

Медитации

МАГАЗИН