Виртуалните изображения са едно от новите постижения в оптиката през последните години. Алесандро Боколини от Университета Хериот-Уот в Единбург (Шотландия) и няколко колеги демонстрират, че хората могат да виждат виртуални (призрачни) образи. Ghost (призрак) визуализацията работи чрез прожектиране на случаен модел светлина върху обект и записване на отразената светлина с един пиксел. Повтарянето на този процес с различни случайни модели на светлина произвежда поредица от данни за това как се променя интензитетът на светлината при различните пиксели. Тези данни варират на случаен принцип. Но всъщност са свързани, защото това са пиксели от един и същ обект (сфера), от който светлината се отразява. Идеята тук е, че независимо, че при случайната вариация два последователни пиксела могат да са крайно „тъмен“ и крайно „светъл“, те като част от холограматасфера, съдържат информация за цялата сфера.  Събирането на данните в правилния модел на подредба може да изгради цялостната картина на обекта.

Цялата тази обработка не е нужно да се извърши от компютър. Може да се използва сигналът от единичния пиксел за модулиране (промяна) на светлинния изход от друг светодиод. След това се прожектира върху същия случаен модел и процесът се повтаря за следващия образец и т.н. 

Образът на обекта, който е призрачното изображение, може да бъде реконструиран чрез интегриране на отразената светлина от дълга последователност от случайни оцветявания като модел. Полученото изображение се формира от светлина, която никога не е взаимодействала с оригиналния обект.

Боколини и колеги изследват дали мозъкът може да изпълни този интеграционен процес. Тяхната идея е да прожектират моделите в бърза последователност върху екран, който някой гледа, и след това да види дали визуалната система на човека ще ги комбинира. Подобен ефект ни позволява да възприемаме поредица от неподвижни кадри като непрекъснато движение. Визуалната система интегрира случайните модели, всеки от които е случайно подреждане на черни и бели пиксели, наречени модел на Адамард.

Учените ползват четирима доброволци, а резултатите са изумителни. Когато моделите се появяват сравнително бавно, окото вижда само набор от квадратни пиксели. Но когато скоростта премине определен праг, изображението на обекта изведнъж се появява. Прагът на скоростта е ключово свойство на човешкото зрение. Експерименталната настройка е в състояние да проектира модели със скорост 20 килохерца; което позволява 200 модели на Адамард да се появяват на всеки 20 милисекунди. И четиримата участници могат да видят обекта с тази скорост. Така визуалната система интегрира поредица от изображения по определен начин. Изображението се разгражда, когато скоростта падне под 20 килохерца.

Използваме тази техника за визуализация в мозъка, за да оценим времевия отговор на окото и да установим, че времето на запазване на изображението е около 20 милисекунди, последвано от още 20 милисекунди експоненциално затихване.

експериментаторите

Фактът, че окото никога не взаимодейства със светлината, отразена от обекта-призрак, отваря нови възможности. При осветяване на обекта с една дължина на вълната и след това възприемането му в друга (ако осветяващата дължина на вълната не се вижда от човешкото око) ще създаде илюзорни, „призрачни“ образи в мозъка, които ще бъдат възприети като напълно реални.

Образът на призраците отваря редица напълно нови приложения – разширяване на човешкото зрение в невидими режими на дължини на вълните в реално време.
експериментаторите

Това не изисква допълнително оборудване, тъй като системата на човешкото зрение извършва почти цялата работа.

Обобщение – през призмата на Когиталността

Ако „екранът“ е самият Потенциал от вакуумни флуктуации с р+ поле (невидими за окото лъчи), образите на желанието ще изграждат (като от пиксел) цялостните реалистични 3D обекти, „облечени“ в р+ защита, която отблъсква изпратените от индивида лъчи за „изследване“ от същата полярност и честота. Така, като еднакви магнити, лъчите се отразяват и обектът се приема за „реално съществуващ“. Призрачният образ на желанието се „материализира“ в реален обект, в паралелна реалност, валидна единствено и само за този, който изгражда желания образ. При милиарди пъти трептене за секунда, този ефект позволява да се възприемат поредица от неподвижни кадри като непрекъснато движение. Скоростта, честотата на трептене, се явява ключов фактор при материализацията, а диаметърът, определен от тази скорост – фактор за възможностите. Под определен праг на скорост няма да има нито резултат, нито материализация, нито възможности. Над тази граница резултатът е наличен, а възможностите – нарастващи…

За да направим връзка и с Избора на ограничението, направено от Живия Отец (самото ограничение, излъчващо р+ и творящо околната среда и реалност), е необходима да разгледаме и начина, по който се изграждат филтрите. Защото всичко, което „виждаме“, е илюзия. Светът, материята и реалността, които се наблюдават, са илюзорни кадри на даден избор. Той не съществува, защото е един сън, проектиран от онази част от ума, която е направила категоричен Избор да преживее определено незнание (си е „сътворила убеждението“, че се е отделила и откъснала от Източника на Цялото поле на знанието). Тази картина на света е паралелна реалност, която е отражение на вътрешното състояние на самото ограничение, което я твори. Следователно е невъзможно да е извън това ограничение, тоест околната среда да е създадена априори. Извън нас, вън от която и да е холограма, не може да се открие първоизточник нито на мрака, нито на светлината. Защото всеки е и двете – Източникът, преживяващ избраното от самия Себе си… като се фокусира определена полярност, с определена скорост и диаметър, с индивидуална честота и енергия, с индивидуална реалност от неизброимите вероятности на безкрая…